Косът

 Всяка сутрин много рано, когато още всичко е притихнало и сънено, когато още градът не е озарен от червеното злато на хилядите горящи слънца в източните прозорци, косът ми разказва по една неизказвана преди история.
 Когато го слушам, разказът ме понася нетанцувано преди до забрава, а душата ми запява непята преди любовна песен за живота. Затварям все още неотворени очи и политам несънувано преди към всички отговори. Докато косът ми разказва всяка сутрин много рано, когато още всичко е притихнало и сънено... по една неживяна преди история.