Препинателни знаци в дъжда

Какво ново ли? Бяха празници. Работни, но с профирен почивен привкус. Остана време и за социологичен експеримент - "Чудо за три дни", който остави много точки, многоточия, удивителни и една единствена голяма въпросителна.
Облече се тя в прожектираща представа, тръгна бодро и убедително да покорява върхове, заразяваше с лъчезарно-усмихната и плаха надежда, и пъдеше едно болно очакване, което я преследваше.
Въпросителната обеща трепетно като вчера и днес Утре, но носеше в планинарската си раница успокоително - "Дъждовно" (като днес) и запълващо "останалите празни ръце, за да се изпълнят..." с измити леки мисли като през Някога, забравено отдавна. Шептеше отекващо, че Утре е топлата светлина на Сега и така ще грее и нататък...
Тръгнах с нея по пътеката, чудейки се какъв ли препинателен знак съм...