ZAZ

 Име и същност, почти непознати за мен до снощи, когато се превърнаха в едно цяло, което никога няма да забравя.
 Най-накрая светлините угасват и залата притихва. На затъмнената сцена излизат музикантите и атмосферата в този изолиран от всичко друго свят се изпълва със звук, който се поглъща жадно от клетките. После тръпнещия от очакване въздух се примесва с непознати вибрации. И избухва. Защото се появява Сладост, Излъчване, Харизма, Енергия, Страст, Романтика! и подчинява многохилядната публика с един жест. След това я вдига на крака и не я оставя и за миг извън люлеещите си обятия от многостиловост, вкус, импровизация, майсторство, материализирани мисли чрез убеждаващото удоволствие от изпълнението струящи от всяка фибра на съществото й, заразително въздействие на неподправена естественост и по детски чиста простота, полетяла устремено към обичането на света. А когато чужденец ти дойде на крака и ти каже на български език :" Аз разбрах, че за да мога да обичам и да съм щастлива, трябва първо да се науча да обичам себе си. Това е най-големият дар - да се научим да се обичаме!", няма как да не го чуеш и усетиш като нещо свое.
 С любопитни искрящи очи и препълнено като този Ноев ковчег на душата през тази специална вечер сърце, Музиката пее Заз, не обратното! Шушука, гали, спомня си, мечтае, играе, отдава се на чистата първичност, смирява се, плаче, разказва, разкъсва се, събира се, крещи... и пак, и пак... А залата, буквално, се разтриса.

Нямаше как да не я позная...